|
|
 Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 19:06 |
|
|
Дон Жуан през зимата ® |
ДОН ЖУАН ПРЕЗ ЗИМАТА
Уорън Бийти е поредната материализирана холивудска легенда. Според таблоидите, животът му прилича на 3D трилър, внезапно придобил реалност. Патилата му напомнят на уикенд в увеселителен парк,– десетки павилиончета със захарен памук и бонбони, стрелбище с пищни жени, предлагащи плюшени мечета срещу изстрели в целта, изкупителен тур в тъмната пещера на провалите, задължително излитане в небесата и последващо снишаване в кабинките на виенското колело. Дон Жуан от плът и кръв, подгонен от Командора на вселенския цирк, развяващ черен плащ из тесните улички между павилиончетата. Екшън, съспенс и фийлинг. Печелещият загубенак, алфа мъжкарят на века. От всичко по много. Авторски мисли от рода на: „Ти си постигал успех в своята област, когато не си знаел дали онова, което правиш, е работа или игра” създават впечатлението, че богоизбраният идол е слязъл на земята, само за да се забавлява. Ако питате сензационните журналисти, биографията на Уорън Бийти е като спиртен извлек от Дневниците на Казанова. За него се носят невероятни слухове; от чудовище до ангелски чаровник, той покрива изискванията на най-развинтените женски фантазии. Според Питър Бискинд, автор на “Звезда: Как Уорън Бийти прелъсти Америка”, Бийти е преспал с приблизително 12 775 жени. Бискинд се позовава на интервюта с актьора и с негови бивши любовници. Те са неизброими, а имената им доказват взискателността, класата и добрия вкус на холивудския плейбой: Вивиан Лий /когато я сваля, тя е на 47, а той – на 24/, Джоан Колинс /която разказва, че не издържала на половия атлет, изискващ секс по 7 пъти на ден/, Лесли Карон, Мадона, Джули Кристи (дългогодишна връзка), Лив Улман, Бриджит Бардо, Карли Саймън, Ел Макферсън, Даян Кийтън (дългогодишна връзка), Голди Хоун, Кандис Берген, Шер, Брит Екланд…Шушука се, че през 1961 начинаещият актьор предложил услугите си дори на Тенеси Уилямс, за да бъде ангажиран в негова пиеса. Драматургът му поверил ролята, но отказал своеобразния „подкуп”. При това Бийти изгубил девствеността си смешно късно за мъж – чак на 20 години. Необузданият сексуален апетит на актьора никога не е развалял добрите му отношения с неговите приятели или с екстравагантното му семейство. Той остава близък с доста от бившите си любови, а връзките с роднините му могат да послужат като пример за толерантност. Сестра му Шърли Маклейн никога не го е упреквала за забежките, може би защото самата тя признава в биографични текстове, че се е случвало да спи с по трима различни мъже дневно в годините на младостта си. Според брата и сестрата, сексът е извор на жизненост, адаптивност, демонстрация на витална енергия и не случайно много даровити хора са оставали будни за плътските удоволстия на живота до късна старост. Пък и да не забравяме – става дума за лудите години на сексуалната революция. Няма спин, а любовта и сексът са като конете и еднорога - заченати на различни планети.
Извън шумотевицата на жълтата преса, обаче, Уорън Бийти е един от най-талантливите, здраво работещи и успешни актьори и режисьори в Холивуд. Явно, отглас от същата жизненост, но преобразувана, сублимирала в по-висш тип творческа енергия. През 1961 и 1979 година Бийти е удостоен с наградата Златен глобус съответно „за изгряващ актьор“ /„Великолепие в тревата”, 1961/ и „за най-добра мъжка роля в мюзикъл и комедия“ /”Раят може да почака”, 1978/. През 1981 печели награда Оскар за най-добър режисьор с филма „Червените“. Получава и три награди за цялостна кариера: Оскар през 2000 година, Златен глобус през 2007 година и наградата на АФИ през 2008 година. Има още десетки номинации и престижни призове.
Жизненият му път е последователен и успехите съвсем не идват случайно. Хенри Уорън Бийти се ражда в Ричмънд, Виджиния, на 30 март 1937. Майка му Катлин е била учителка по актьорско майсторство, но се отказва от работата си, за да се грижи за семейството. Бащата е Айра Оуенс Бийти , професор по психология и философия, с опит в управлението на държавни училища и в продажбата на недвижими имоти. Още от малки, Уорън и по-голямата му сестра Шърли растат в артистична и интелектуална среда, където техните емоции са разбрани, уменията им – насърчавани, а способностите – доразвивани. Нямат и материални проблеми. Родителите им ги подготвят за звездна кариера – очакват много от тях и подтикват развитието на състезателния им дух. Не е чудно, че двамата започват да играят още в училищните постановки. Бързият успех на всестранно надарената Шърли Маклейн Бийти /учила за балерина, но станала актриса и писателка/, както и взискателната семейна среда, амбицират малкия Уорън да се гмурне в дълбоките води на сценичните изкуства. Решен да пробие на всяка цена, той зарязва колежа и се записва на уроци по актьорско майсторство при легендарната Стела Адлер. Участва в театрални спектакли и в телевизията, има ранна поява в сериала „Любовта на живота” - 1951. През 1961 дебютира в киното с филма „Великолепие в тревата”, полага старания да направи впечатление във "Всичко се разваля" (1962) и "Лилит" (1964). „Не снимайте това момче в сериали” - казвал по това време Елиа Казан. – „Не разпилявайте таланта му за дреболии. Той ще стане звезда!” Въпреки пророческите думи на сърцеведа, критиците отказват да приемат амбициозния Бийти на сериозно. Той се заема да промени мнението им с криминалната арт драма „Мики Първи” (1965), режисирана от Артър Пен. Филмът получава добри отзиви от професионалните среди, но не се радва на особена популярнаст сред публиката. През 1965, докато снима романтичната комедия „Обещай й нещо” с Лесли Карон, двамата стават любовници. През 1966 Бийти участва в „Калейдоскоп“, където се превъплъщава в ролята на сладкодумния покерджия и изискан мошеник Барни Линкълн. Истинската слава го спохожда с филмовото платно „Бони и Клайд” /1967/. Там отново работи с режисьора Артър Пен, партнира си отлично с Фей Дънауей и психологически проникновеното му изпълнение го превръща в звезда. Клайд Бароу и Бони Паркър, печално легендарните банкови обирджии, са майсторски превъплътени от талантливите актьори Уорън и Фей. Излишно е да споменаваме, че по време на снимките двамата стават любовници. Бийти е и продуцент на филма. Известно време той се наслаждава на славата си, за да се завърне през 1970 с „Единствената игра в града”. Тук Виенското колело за първи път се извърта и след възходящата траектория, в кариерата на Уорън е регистриран първият епичен провал. Напук на всички злорадстващи, поваленият гигант се изправя, поотупва се от прахта и през следващите 10 години играе в някои от най-значимите холивудски блокбъстъри. Нещо повече, той продуцира и понякога режисира част от тези шедьоври. „Златната поредица” започва с „Маккейб и Мисис Милър” (1971). Там Бийти влиза в ролята на глуповатия симпатяга Маккейб, борещ се за оцеляването на проспериращия си бизнес в партньорство с професионалната мадам – мисис Милър (изпълнявана от Джули Кристи, с номинация за Оскар за това превъплъщение). Колекцията от шедьоври минава през възхвалявания „Паралакс” (1974), през „Шампоан” (1975) – филм със сериозно влияние в популярната култура на САЩ и през „Небето може да почака” (1978); за да завърши с „Червените” (1981) – разказ „за преживяното от американския радикален журналист Джон Рийд в болшевишка Русия”. 70-те години са добро време за холивудското кино и това, че работата на Бийти е призната за отлична именно в този период, доказва безспорните професионални качества на звездата. Да изпъкнеш в епоха на всеобщ разцвет си е двойно признание. Обявените му за класика киноплатна третират важни за обществото проблеми, радват се на добър прием от зрители и критика, демонстрират перфектна актьорска игра и забележителен по своето дълголетие екранен живот.
За хората, свикнали с обратите на съдбата, за онези, които познават нехайния характер на Уорън Бийти, последвалото му дълго отсъствие от екрана не е изненада. През осемдесетте той изчезва, за да се появи отново през 1987 с „Ищар”. След феноменалния успех на „Червените”, това е най-грандиозният провал, на който някога са били свидетели тълпите клюкарстващи наблюдатели в Холивуд.
Наричат го „една от най-големите филмови катастрофи на десетилетието”. Поразени от „несъответствието”, „академиците” не успяват да оценят следващия филм на Бийти - „Дик Трейси” (1990), където актьорът работи с Мадона и, разбира се, спи с нея. Нещо обичайно за Уорън по време на снимки. Филмът е „забавен и успешен в боксофиса, но сразен от критиката”. Идва „Бъгси” (1991), разказ за живота на гангстера Бъгси Сийгъл, eдин от най-прочутите и безмилостни убийци в историята на Мафията, „луд като дървеница”, известен като Човека, който първи прозира възможността да се натрупат средства от един футуристичен проект в центъра на пустинята и „построява“ Лас Вегас. Този филм пък не постига очаквания успех сред публиката, макар да покорява познавачите и естетите. Изглежда, че златните години на Бийти са отминали. Той вече е над 50годишен и решава, че му е време да уседне. През 1992 се омъжва за парньорката си от „Бъгси”, Анет Бенинг, и заедно с нея продуцира и играе в още един впечатляващ провал - „Любовна история” (1994). Сякаш това не е достатъчно, през 2001 актьорът „произвежда” последната си (засега), „напълно негодна продукция” - по екраните излиза „В града и на вилата”. Филмът отново се оказва „пълна катастрофа и на зрителския и на критическия фронт“ (сдобива се с номинация за режисьорска „Златна малинка“). В средата на тази черна поредица, обаче, талантът на Бийти проблясва още веднъж през 1998 със „Сенаторът” – „вдъхновена политическа сатира и скандално забавен филм, наречен от CNN “Брилянтен и изключително смешен - един от най-добрите филми на 90-те години!”“. „Който успее да съдзаде подобно нещо по време на творческа криза, наистина има право да се нарече „голям“, коментират експерти. През 1998 година Бийти е почетен със „Златен лъв" за цялостната си кариера на международния кинофестивал във Венеция. От началото на ХХI век до ден днешен остарелият Дон Жуан се е отдал на своето семейство и предпочита да не дърпа дявола за опашката – преценява, че неговото време в киното вече е отшумяло, кариерата му клони към залез, а сезоните на живота му – към неумолимата зима. Не снима, не палува. Анет и четирите им деца Кейтлин, Бенджамин, Изабел, Ела Корин днес обсебват цялото му внимание. „Бракът изисква особен талант и актьорска игра. Моногамията изисква гениалност," – казва умореният лъв, който не е заловен в нито една авантюра, от деня на своето бракосъчетание до ден днешен. Наскоро той преживя няколко неприятни момента. Актьорът бе обвинен в неправомерно присвояване на филмовите и телевизионни права върху името на известния полицай и детектив Дик Трейси, независимо от това, че бе купил правата за излъчване още през 1985 година. Съдът се произнесе в негова полза. Бийти преживя и друг удар, с далеч по-дълготрайни последствия и без отчетлив хепи енд - в официално видео съобщение дъщеря му Катлийн Елизабет Бенинг-Бийти заяви, че е „сменила пола си, след като се е подложила на операция и хормонална терапия”, че „вече ще се казва Стивън Айра Бийти и че всички трябва да се обръщат към нея в мъжки род”. „Уорън Бийти прие доста болезнено решението на дъщеря си, докато Анет Бенинг се опитваше да й окаже нужната подкрепа. Очевидно, не всяко свободомислие е безгранично, но майчинската любов е”, гласят вестникарските съобщения. Шареният живот продължава да поднася всякакви изненади на 77годишния чаровник, символизиращ една от най-плодотворните епохи на Холивуд с всичките й плюсове и минуси. Но Уорън Бийти е създаден за това – да посреща и осмисля превратностите на съдбата, като всеки неостаряващ, креативен дух. Новините са, че легендата снима автобиографичен романтично-драматичен филм, който се очаква да излезе на екран през 2015 година. Дали ще бъде поредният му провал, или поредното му излитане в небето? „Не е важно дали губиш, или печелиш. Важното е да се забавляваш, докато го правиш“, отговаря Авторът.
|
| 05 Май 14, 19:06
|
|
