|
|
 Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 23:04 |
|
|
Независимият дух или чаровният повелител на времето® |
Независимият дух или чаровният повелител на времето
Малцина се раждат на белия свят, снабдени с перфектните оръжия, които ще им бъдат необходими, за да успеят във всяко начинание. Чарлз Робърт Редфорд-младши e такъв избраник на съдбата. На първо място, той наследява благосклонен ген. До днес 77-годишният актьор създава поводи за възхищение у всички, ценящи не само красивата външност, но и смисления начин на живот. Енергията, съчетана с остър ум. На второ място, „ветеранът” може да се похвали с уравновесен темперамент, върху който бъдещата холивудска звезда постепенно надгражда суров, непоклатим характер и мъдра житейска философия; независим дух и отдаденост на благородни каузи. Всичко се удава лесно на чаровния русокос супермен, но Редфорд решава да върви срещу течението. Резултатът? Внушителна филмография и нито една голяма грешка, или значим провал в личния живот и в кариерата. Името му е запазена марка за качество - задълбочено, органично, естетско кино, сполучливи експерименти, отличен вкус. Никакви компромиси, продиктувани от търговски съображения.
Как се извървява пътя от бейзболното игрище и художническите ателиета, където ослепително красивият юноша търси изява, до заснежените планини на Юта, където – незасегнат от славата –един от последните оцелели „динозаври” прекарва интензивно времето си в промеждутъка между два снимачни периода?
Робърт Редфорд се ражда на 18 август 1936 в непосредствена близост до Холивуд: „Имам много живи спомени от детството си. Живеех с родителите си в работническото предградие Ван Нуйс в Лос Анджелис и историите, които ми разказваха по онова време, възхваляваха величието на моята страна. Израснах в свят, оцветен с патриотични цветове: червено, бяло, синьо. Тогава се опитваха да ни вкарат в главата, че най-важното не се състои във факта, дали си спечелил или загубил, а в начина, по който играеш играта. Въпреки всичко, много бързо разбрах, че това са само лъжи: нещото, което наистина се ценеше в САЩ, беше чисто и просто - да победиш. Основателна причина да си пожелая „единствено почтеното” (според мен): да играя или да режисирам истории за лицемерието, илюзиите, лъжата. Моята страна отказва да застане лице в лице със своята сложност и предпочита да се успокоява с прости и схематични истории. Обожавам САЩ, но искам да покажа истината, да опиша тази страна такава, каквато я виждам.”
Бащата на бъдещия актьор е счетоводител в Стандарт Ойл. Майка му умира от рак през 1955 година, когато юношата току-що е завършил училище и е започнал да следва в Юнивърсити ъф Колорадо. Покрусен от ранната й смърт, неукрепналият младеж се пропива и губи пълната стипендия, която е получил при постъпването си във висшето учебно заведение (благодарение на своите качества като бейзболен играч.) През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен „от мормонските среди в щата Юта”. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в арт-института Прат, а после постъпва в Академията за драматични изкуства в Манхатън. Лола и Робърт имат 4 деца. Най-големият - Скот, умира малко след раждането от рядка болест. Днес дъщеря им Шона е художник, синът им Джеймс е сценарист, а Ейми е актриса. Лола и Робърт се развеждат през 1985. Бившата съпруга прави самостоятелна кариера като историки природозащитник. И двамата се женят втори път.
Когато отива да учи в Манхатън, Редфорд практически взима решение да се откаже от интереса си към живописта за сметка на интереса към киното. Той следва артистичните си заложби, но не се примирява с етикетите и критериите, по които системата се опитва да го класифицира и оцени: „Никога не съм разбирал този маниакален стремеж на хората да се доберат до Холивуд и да бъдат знаменитости. Аз на практика съм роден там. Но това място не ми предлагаше нищо интересно”, обяснява актьорът. „Постоянните препратки към начина, по който изглеждам, ме влудяваха. Все едно бях натикан в клетка. Борих се с това. Казвах: Не, аз съм актьор, а не прост красавец! Захванах се с кино заради изкуството на самия занаят. Играех изнасилвачи и психопати, за да развия и докажа уменията си. За мен беше въпрос на чест да потъна напълно в една роля и да я изиграя по най-убедителния начин. Но какво получих накрая? Всички просто коментираха колко е съвършена русата ми прическа.”
Редфорд прави своето прохождане в телевизията в епизод от сериала „Маверик” през 1960 г. Две години по-късно се снима за първи път в киното - във филма „Военен лов” (1962). Кинолентата е дебют и за неговия личен дългогодишен приятел – знаменития режисьор Сидни Полак. Междувременно Робърт приема роли в още десетина филма, работейки упорито, за да шлифова актьорскияте си техники. През 1965 е готов за големите роли и за кариерата на звезда. Не защото силно я желае, а защото това е неотменният закон на професионализма, подплатен с несъмнена дарба и физически данни.
През 1965 г. Редфорд участва във „Вътрешният свят на Дейзи Клоувър” с Натали Ууд и Кристофър Плъмър. На следващата година се снима в при Артър Пен - в „Преследването”, с Марлон Брандо и Джейн Фонда. Тук засенчва дори сексапилната млада актриса, превъплъщавайки се перфектно в нарочената жертва Бъбър Рийвс. През 1966-та за втори път се снима при Сидни Полак в „Гарата на изгубените” /„This Property Is Condemned”/, с Чарлз Бронсън и Натали Ууд. Лентата е по пиеса на Тенеси Уилямс, сценарист е Франсис Форд Копола. Жива класика.
Седемдесетте са най-силното десетилетие в кариерата на Редфорд като актьор. През 1969-та идва първият му голям успех с „Буч Касиди и Сънданс Кид”. Образът на симпатягата престъпник много му отива. Партнира си с Пол Нюман. Още едно професионално партньорство, превърнало се в приятелство за цял живот. „Никой не очакваше да стане така. Най-малкото пък аз”, споделя актьорът. „Този филм промени живота ми из основи. Буквално за една нощ. Хората започнаха да ме разпознават. Отначало беше приятно – ласкаеше ме. Но после осъзнах, че това означава край на личния ми живот. Тогава започнах да страня от общественото внимание.”
През 1972 Редфорд се снима в „Джеръмая Джонсън”, а на следващата година участва в „Такива каквито бяхме” (1973) с Барбра Стрейзанд и в „Ужилването” (1973), отново с Пол Нюман. За тази роля получава и първата си номинация за „Оскар”.
През 1974 г. играе с Миа Фароу в една от най-известните екранизации на Франсис Скот Фицджералд – „Великият Гетсби”. Създава великолепен образ на култовия ретро герой, ненадминат от по-късните киноверсии на романа. Четвъртият филм на тандема Полак - Редфорд се казва „Трите дни на кондора” (1975), където играят още Фей Дънауей, Клиф Робъртсън, Макс фон Сюдов и други. Идва 1976 г. и „Цялото президентско войнство” с Дъстин Хофман, под режисурата на Алън Пакула. Става дума за аферата „Уотъргейт”. Дълбок и правдив филм, изследващ едни от най-срамните тайни и разнообразните комплекси на американската политическа машина. През 1977-ма Редфорд се снима „Недостижимия мост” заедно с Шон Конъри, Майкъл Кейн, Джеймс Каан и др. Само каква плеяда от актьори го съпровождат в професионалния му път! В това киноплатно се разказва за една от най-мащабните десантни операции по време на Втората световна война - Операция "Маркет-Гардън".
През 1979 Редфорд снима пореден филм под режисурата на Сидни Полак „Електрическият конник”. И отново негова екранна партньорка е Джейн Фонда.
Дързостта и новаторството му се проявяват не само при избора на роли. През 1980 г. Редфорд дебютира и като режисьор. Първият му авторски шедьовър се нарича „Обикновени хора”. Заснет е по романа на Джудит Гест и за него Редфорд получава „Оскар” за режисура. Дай Боже всекиму такъв дебют. Четири години по-късно Редфорд става част от проекта на Бари Левинсън „Самоук (Прекрасният)” /„The Natural”/ с Глен Клоуз, Ким Бейсинджър и Барбара Хърши. През 1985-та заедно с Мерил Стрийп се снима в една от най-хубавите любовни истории снимани някога -„Отвъд Африка” по романа на Карен Бликсен.
Последната обща работа между Сидни и Робърт е „Хавана” (1990). През 1992 г. Актьорът се снима в „Експертите” /„Sneakers”/ и режисира „Там тече река” с неизвестния по онова време Брад Пит. Със следващите три заглавия Редфорд затвърждава мястото си сред любимците на женския пол, без дори да го е искал. Това са „Неприлично предложение” (1992) в партньорство с Деми Мур, където се подвизава като изкусител богаташ, изследващ границите на любовта, „Поверително и лично” (1996) с Мишел Пфайфър и „Повелителят на конете” (1998) с Кристин Скот Томас. Благородни мъже, офицери, предани на работата си телевизионни босове, лирични и драматични герои, легендарни бейзболисти, предани съпрузи, ретроперсонажи и укротители на коне, силни и ярки мъже, в единоборство с природата, или с човешката подлост, неблагодарност, слепота...Всичко е по силите на талантливия творец.
Междувременно Редфорд израства забележително като режисьор. През 1994 снима „Телевизионно състезание”, който мнозина и до днес смятат за най-добрия му авторски проект. Лентата получава номинации от Американската академия за режисура и най-добър филм.
„Нашата вяра в Америка е надупчена като от куршуми – от всички скандали, които се случиха”, разкрива Редфорд относно темите и идеите, които го вълнуват и които иска да засегне в авторските си филми, или чрез задълбочена интерпретация на внимателно подбраните си актьорски участия. „Дали от Уотъргейт, дали от нагласените награди в шоутата през 50-те, или от аферата Иран-Контра на Роналд Рейгън… А аз съм израсъл в епоха, когато вярата и ценностите бяха основата на всичко. Затова започнах да анализирам своята страна много сериозно. И осъзнах, че под всичката пропаганда, която е на повърхността, има една сива зона, за която никой не говори. Реших да я превърна в тема на моите филми.”
През 2000 неуморният рус чаровник снима „Легенда за Багър Ванс” с американката от южноафрикански произход, носителка на „Оскар” за „Чудовище” - Чарлийз Терън. Следват трилърите - „Последният замък” (2001), „Шпионски игри” (2001) и „Катарзис” (2004). През 2005-та Редфорд се снима в „Неизживян живот” на Ласе Халстрьом, заедно с Морган Фрийман и Дженифър Лопес.
През 2007-ма застава пред и зад камерата на „Офицери и пешки”, в който звездният екип се допълва от плеяда първокласни звезди - Мерил Стрийп, Том Круз, Майкъл Пеня, Питър Бърг и др. През 2012 се появява „Хората, на които държиш”. Но ако мислите, че достигналият до библейска възраст творец, един от малкото оцелели холивудски „класици” от неговото поколение, няма с какво повече да ни изненада, грешите. През 2007 година той се жени отново – за старата си приятелка, 52 годишната германска художничка Сибил Загарс. Язди, играе тенис, плува, подготвя фестивали, участва в благотворителни акции и журита, кипи от енергия. Недоброжелателите го намират за сбръчкан, пчитателите – за царствен. През 2013 /тогава е на 76/ излиза последният му /засега/ филм - „Всичко е загубено”. Един възрастен самотник, сам срещу стихията на океана. „От икономическа гледна точка филмът е почти отклонение. Независим, без специални ефекти и само с един актьор... Неговата минималистична страна го превръща почти в манифест за чисто кино. После това е творба, която изисква много от зрителя. Днес е рядкост да видиш проект с човешки ръст, който има такава амбиция. Този филм ми позволи да се свържа отново с нещо дълбоко.” За участието си във „Всичко е загубено” Редфорд получава наградата на Дружеството на нюйоркските филмови критици и нова номинация за „Оскар”. /2014!!!/
Още когато получава „Оскар” за „Обикновени хора”, Редфорд решава да не се отдаде единствено на заслужения триумф. „Помислих си: Чакай. Успехът има и тъмна страна. Трябва да внимаваш. Дадох си почивка, за да реша какъв да бъде следващият ми ход. Накрая реших да направя това, което бях научил от индианската култура. Те казват – когато вземеш от земята, трябва да й се отплатиш, да върнеш нещо.”
В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който постепенно превръща в огромно владение. Там през 1980 /някои източници сочат 1981/ година легендарният актьор създава Института Сънданс. От 1983 година съществува и едноименният независим кинофестивал. Названието Сънданс идва от емблематичния за кариерата му хит „Бъч Касиди и Сънданс Кид”. „Сметнах, че ще е необходимо да създам платформа, която да даде шанс на нови, независими творци – хора, които имат умения, но им трябва помощ да ги развият.” И те ги развиват. На фестивала се изявяват творци като Стивън Содърбърг /„Секс, лъжи и видео” на (1989)/, Куентин Тарантино /„Глутница кучета” (1992)/, Кевин Смит /„Продавачи” (1994)/.
„Всички сме се запътили към една и съща последна спирка”, споделя Редфорд по повод на последния си филм. „Има един прекрасен цитат от Т. С. Елиът: Достатъчно е само да се опитваме. Другото не е наша работа. Значи, просто не се отказвай. Прави каквото можеш, но не спирай. И определено не давай заден, когато изглежда, че ще успееш.”
|
| 17 Февруари 14, 23:04
|
|
