БЛОГ АРХИВ |
---|
«« |
март 2024 |
»» |
|
|
|
Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 23:03 |
|
Топла като пламък, крехка като свещ® |
Топла като пламък, крехка като свещ
Животът на някои холивудски актьори е по-увлекателен, отколкото много от филмите с тяхно участие. Мерилин Монро не изглежда „обречена на слава”, когато се ражда като дете на проблемна майка в Лос Анджелис. Говори се, че бащата не е тогавашният съпруг на Гладис Монро-Бейкър - Мартин Мортенсен, а един от сътрудниците на Консолидейтид Филм Индъстрис – Чарлз Стенли Гифорд. „Добре е, че вече си женена”, били единствените думи на Чарлз, когато разбрал за бременността на Гладис. Подтекстът гласял: „Макар и да сте в развод с мъжа си, технически детето няма да е незаконно.” (Което си било голямо петно за времето.) Годината е 1926. Биографията на малката красавица не започва по най-добрия начин. Майката влага част от своите мегаломански амбиции в името на новороденото, кръщавайки го Норма-Джийн. Норма Талмидж е любимата й звезда от нямото кино, а Джийн Харлоу вече се прочула като първата изрусена сексбомба, която Холивуд изстрелва през 30-те години на XX век. Не може да се отрече на Гладис непогрешима женска интуиция и орисническа дарба.
Оттам нататък госпожа Бейкър не участва активно в битието на Норма Джийн. Тя е настанена в психиатрия, а отрочето й расте в приемни семейства и по сиропиталища. В първите си брачни свидетелства бъдещата Мерилин записва като свой баща Мортенсен, а в кръщелното й свидетелство фигурира допълнително и презимето Бейкър. Това е фамилията на първия съпруг на Гладис – лице, което няма нищо общо със зачеването на бъдещата актриса, родена в края на следващ брак, намиращ се също в процес на разпадане. Подобна каша се появява по-късно и в живота на самата Мерилин. Тя винаги се забърква в сложни връзки и скандали, изпитва голяма несигурност и емоционална нестабилност. Вече утвърдена като актриса, Норма-Джийн се осмелява да признае, че „в началото на пребиваването си в Холивуд се е налагало да изкарва прехраната си дори като момиче на повикване”.
Зората на живота й не предвещава нищо изключително. Ранен брак - през 1942, на 16 години, тя се омъжва за Джим Дохърти и напуска училище. Грижи се за домакинството. След 2 години избухва войната, Джим заминава на фронта, а Норма-Джийн започва работа в авиационна фабрика, където се изпълняват поръчки за армията. По-късно младото момиче се мести в „Радио Плейн”. Там я открива един армейски фотограф, търсещ модели за мъжките списания „Лайф” и „Пик”. Снимките му имат за цел „да повдигат духа на войниците”. Той предлага на Норма да му позира за 5 долара на час. Лека-полека бъдещата актриса се приближава към бласкявия свят на киното. Скоро тя трябва да избира между ревнивия си съпруг и кариерата на фотомодел. Кръвта на Гладис проговаря в красивата брюнетка /тя все още е кестенява/. „Ерата на домакинята” приключва през 1946 с развод. Съблазнена от "Туентиът-Сенчъри-Фокс" с обещание за договор, Норма Джийн приема избрания от студията псевдоним - Мерилин Монро и отредената й роля на статистка. Мерилин се е казвала баба ѝ, а Монро е моминската фамилия на майка ѝ.
Дотук добре, но първите й филми са пълен провал. „Опасни години” /1947/ и «Скуда ху, Скуда Хей» /1948/ не привличат вниманието, във втория ролята й (и без това незначителна) е жестоко орязана при монтажа. Тогава, обаче, късметът на Мерилин проговаря и тя е забелязана от „великия холивудски старец” Джозеф Майкъл Шенк. Всемогъщият продуцент от „ХХ-Сенчъри-Фокс” е на 70, но продължава да цени красивите жени и определено има око за изгряващи звездички. Той подсигурява на Мерилин 6-месечен договор с киностудията „Колъбмия пикчърс”, 75 долара седмично и много нови, полезни контакти. През октомври 1948 г. тя най-после получава реплики и дори пее в мюзикъла „Хористките”, продуциран от "Колумбия пикчърс". Филмът отново е критикуван, но неколцина продуценти и критици оценяват гласа на начинаещата актриса. Следват незначителните „Щастлива любов”/1949/, „Билет за Дивия Запад”/1950/ и „Огнена топка”/1950/. Това е времето, когато композиторът Фред Каргер, завеждащ музикалния отдел на "Колумбия пикчърс", се грижи за гласа и зъбите на бъдещата звезда, а тя безутешно и за кратко се влюбва в него. Мерилин продължава да търси фигурата на отсъстващия баща. Това е и времето, когато босът на същата "Колумбия пикчърс" Хари Кон предприема най-недалновидния ход в кариерата си – отказва да сключи дългосрочно споразумение за сътрудничество с Мерилин.
"Туентиът Сенчъри-Фокс” се възползват от положението. Много скоро Монро подписва 7-годишен договор с тях и постепенно се превръща в легенда. Междувременно бъдещата звезда преминава през тотална физическа трансформация. Джони Хайд е името на нейния добър ангел. Богат и влиятелен в Холивуд филмов агент, той страда от сърце и умира на 53 годишна възраст, скоро след запознанството си с актрисата; но успява да направи много за създаване на нейния безукорен имидж: намира най-добрите специалисти, които да се грижат за кожата и косата й, за деликатните пластични операции, за боите и помадите, превърнали Норма Джийн във всеобщата любимка Мерилин. Преди смъртта си Джони подсигурява въпросния договор на Монро с "Туентиът Сенчъри-Фокс” и нееднократно й предлага брак. Актрисата предпочита да постъпи честно. Признава, че не го обича. Приема 500-те долара седмично, които киностудията й определя като почтено възнаграждение за нейната работа, но отхвърля обезпечения живот на холивудска съпруга. Някои подозират, че просто е била прекалено амбициозна и честолюбива, та да зареже киното заради богаташ, който й е само симпатичен и минава за приятен компаньон. При това в момент, когато изглежда, че звездата й изгрява.
През 1950 година "Туентиът Сенчъри-Фокс” изстрелват едновременно два филма с новата си придобивка - "Асфалтовата джунгла" и "Всичко за Ева". Във втория филм Мерилин сякаш играе себе си – поверили са й роля на начинаеща актриса с амбициозни планове. В офиса на студията започват да пристигат чували с писма. Хиляди фенове молят за още филми с невероятната блондинка. Между 1950 и 1953 тя се снима в 11 /единадесет!/ киноленти. Заглавията им са знаменателни за темите и сюжетите: „Любовно гнездо” /1951/, „Да го направим открито” /1951/, „Среднощен сблъсък” /1952/, „Не сме женени”/1952/, „Господата предпочитат блондинки” /1953/, „Как да се омъжиш за милионер” /1953/, пожънал неимоверен успех. Междувременно актрисата трябва да се справи с два скандала – откритието, че се е снимала гола за един календар и позорната тайна, че майка й от години лежи в психиатрична клиника. Мерилин постъпва дръзко и забележително почтено, като дава интервю и признава: да, снимала се е за този календар, защото е трябвало по някакъв начин да си осигури средства за съществувание. Не е крала, не е убивала. Така печели донякъде симпатиите на публиката. Съчувствието към нея се увеличава, когато зрителите и почитателите й разбират, че е трябвало от малка да се справя с нелекия живот на самотно дете, подхвърляно от дом на дом и от семейство на семейство.
Двата удара под кръста не успяват да сломят младата жена и след „Ниагара” /1952/, където играе ролята на фатална жена, замислила убийството на своя съпруг, Монро се превръща в истинска звезда. Специално внимание си струва да бъде отделено на култовата комедия „Някои го предпочитат горещо” /1959/ с Джак Лемън и Тони Къртис. Кинолентата е чернобяла, но носи на Мерилин Монро неувяхваща слава и Златен глобус в категорията „за най-добра актриса в мюзикър или комедия”. Пари и внимание заливат изоставеното момиче от ЛА. Най-после тя успява да положи отпечатъци от китките си пред Китайския театър на Груман. Започва да получава по 1000 долара на седмица /по-скъпо струва само Джейн Ръсел/. Филмът „Някои го предпочитат горещо” е обявен за „важен за културата“ от Библиотеката на Конгреса на САЩ и е подбран за запазване в Националния филмов регистър. „Брилянтите са най-добрите приятели на момичетата”, пее актрисата със своето бебешко гласче в този блокбъстър от шейсетте.
Наред с главозамайващата слава, материалният свят се изсипва като цунами върху неукрепналата психика на работещото момиче. В нея има достатъчно дързост и красота, за да постигне успеха, но недостатъчно възпитание и характер, за да го задържи. Постепенно Мерилин се разболява от характерната за нейното поколение актриси звездомания – започва да капризничи, да закъснява, често се кара с актьорите и сътрудниците /фризьори, гримьори, оператори/. Подлудява режисьора на „Реката от която няма завръщане” /1954/ Ото Преминджър до такава степен, че темпераментният итало-американец прави намек за нейната бездарност. Мерилин изпада в нервна криза и обявява, че си е счупила крака. Истината е, че тя винаги чувства несигурност в качествата си като актриса и полага неимоверни усилия да стане добър професионалист – взима частни уроци, съветва се с психоаналитици. Никога не успява да придобие самоувереност и скоро прибягва до утехата и бягството, осигурявани от лекарствата.
Брачните й партньори не спомагат за душевното равновесие на Мерилин. Легендарният безболист от италиански произход Джо Ди Маджо е ужасно ревнив. Той побеснява от прочутия кадър, в който порив на вятъра повдига бялата рокля на героинята на госпожа Монро /филмът е „Проклетите седем години”, 1955/. Двамата се женят през 1954 и се разделят още по време на сватбеното си пътешествие. Ди Маджо заминава за Токио, а тя - за Корея, където утешава със своите изпълнения американските войници, участващи в Корейската война. След завръщането си в САЩ, Мерилин обявява две новини: началото на снимките на мюзикъла „Няма по-добър бизнес от шоубизнеса” и своя развод. Макар да са заедно за малко, Ди Маджо винаги поддържа актрисата в трудни моменти.
През март 1954 Мерилин получава наградата за "Най-популярна актриса", а през през 1955 основава собствена компания - "Мерилин Монро продукшън", в която тя е президент, собственик и владее контролния пакет от акции..Неин партньор е Милтън Грин, друг фотограф и друг любовник, който се възползва от финансовата неграмотност и житейската наивност на актрисата. Митовете около баснословното й богатство са доста преувеличени, именно заради тази чистосърдечност и простодушие /в добрия смисъл на думата/ на актрисата. Несигурната жена, търсеща предимно обич и подкрепа, има всичко останало, но не и това, което й е най-потребно. Доста хора живеят луксозно покрай нея, докато тя остава самотна и манипулирана. За да изпълни по-добре ролята си във филма „Автобусната спирка” на режисьора Джошуа Логан, Мерилин започва да посещава прочутото актьорско студио на Елия Казан и Лий Страсбърг в Ню Йорк. Спечелва си насмешките на мнозина и възхищението на други /например на Лоурънс Оливие, с когото се снима в „Принцът и танцьорката” през 1957/.
Наскоро нашумя филмът "Моята седмица с Мерилин"/2012/, който е заснет по дневниците на англичанина Колин Кларк и разказва за снимките на „Принцът и танцьорката”. Младият благородник Кларк, автор на бестселър под същото заглавие, разкрива любопитен фрагмент от историята на филмовата звезда Мерилин Монро по време на работата й с легендарния британски актьор сър Лорънс Оливие. В книгата и филма отново се загатва както за нейните капризи и несигурност, така и за различните мнения относно таланта на актрисата. Едно, обаче, е безспорно. Дали ще я възприемат като пресметлива мъжемелачка или като жертва на системата, добрите психолози никога няма да допуснат една елементарна грешка – да оценят актрисата като глуповата еднопланова блондинка. Никак не е лесно да се маневрира и оцелява в продължение на години из властовите лабиринти на холивудската джунгла. „Моята седмица с Мерилин” разказва за началния период, в който актрисата е омъжена за третия си съпруг – световно известния американски драматург Артър Милър. Бракът й с него продължава относително дълго – цели 4 и половина години /1956-1961/. Способният литератор описва много живо как се е запознал с Мерилин на някакъв прием /доста преди да се оженят, през 1950/. Неговият усет на психолог веднага го насочва към привидната „беззащитност” на младата жена, която изглеждала твърде уплашена от наобикалящите я самци и от липсата на солидна житейска опора. След едногодишна тайна връзка, тежък развод /драматургът има две деца от предишен брак/ и еврейска сватба в атмосфера на преследвания /Милър бил заподозрян в разпространение на прокомунистически идеи, осъден и освободен, като през цялото време Мерилин го поддържала/, двамата преживяват относително спокоен, на не и напълно щастлив период. През последната година от брака им драматургът не написва нито ред. Извънматочна бременност скандали, завист от страна на враговете, неразбиране от страна на най-близките...Сякаш не е писано да се сбъдне никоя от чисто човешките мечти на холивудската звезда. Въпреки че се разделят поради „несходство в характерите”, след развода Милър остава приятел на Мерилин – нещо средно между опекун, баща, съветник и психоаналитик. Не може да се отрече на госпожа Монро, че умее да привързва към себе си своите бивши съпрузи. Привлечена от хора с интелектуален заряд, Мерилин се превръща в прототип на редица образи: Милър описва връзката си с нея в „След грехопадението”. Пише пиесата две години след смъртта й, обрисувайки нейния неустойчив характер и прекомерна нервност. Тя е и прототип на ослепителната Холи Голайтли от „Закуска в Тифани” на Труман Капоти /добър приятел на актрисата/.
Независимо, че така и не смогва да се докаже като голяма драматична актриса, /не помагат партньорствата й с Лоурънс Оливие и с други велики актьори/, независимо от факта, че продължават да й възлагат предимно роли на „знайни красавици”, Мерилин успява да се сдобие с огромна популярност. Тя е представена на кралица Елизабет Втора, на Хрушчов, другарува с цяло съзвездие талантливи личности. Както свидетелства Колин Кларк, нейната магия е неоспорима, еротичният й магнетизъм е очевиден. Цялото й екранно присъствие крещи: „Хайде да се любим” /както се казва и един от последните й филми, заснет през 1960 година/. Говори се, че нейни любовници през годините са били Синатра, Ив Монтан, братята Кенеди. Ив Монтан идва за снимките на „Хайде да се любим”, придружен от застаряващата Симон Синьоре. Той отказва да зареже френската си партньорка, въпреки краткотрайния бурен романс с екранната си половинка Мерилин. „Ив ми каза, че идеята да изостави Симон му се струва смешна”, оплаква се по този повод американката...”Аз го обичах, а той каза, че се е надявал „да съм си прекарала прекрасно с него”. Обградена в разкош, хипезвездата гради грижливо своя образ, но дълбоко в душата си е безкрайно нещастна. Един от последните филми с нейно участие - „Непригодните”/1961/ разкрива донякъде артистичния потенциал на Мерилин. Сценарият е написан от бившия й съпруг Артър Милър по изрична молба на актрисата. Само че режисьорът Джон Хюстън обръща повече внимание на мъжките роли, така че присъствието й в кинолентата остава малко встрани от ансамбловата изява на ефебския клуб. Терминът, използван от критиката за поведението й на екрана в „Непригодните” е – „неуместно”. Големият й приятел Кларк Гейбъл умира непосредствено след края на снимките. Това сломява Мерилин, преживяла загубата на дете и няколко развода. Тя отново изпада в депресия. Вторият й съпруг – Ди Маджо се опитва да помогне, предлагайки отново да се омъжи за нея. Междувременно актрисата отказва участия в няколко перспективни киноленти, включително в римейка на „Синият ангел” /оригиналът е донесъл неувяхваща слава на Марлене Дитрих/. Приспивателни, шампанско, лекарства...Отчаянието я залива отново. Излиза от унеса си само за да поздрави президента Кенеди за рождения му ден през май 1962 година.
Малко след своя собствен рожден ден /1 юни/, Мерилин трябва да преживее още един удар. Спрени са снимките на „Нещо трябва да се случи”. "Туентиът-Сенчъри-Фокс" е пред банкрут заради „Клеопатра”, филм, който трябва да лансира друга звезда – Елизабет Тейлър. След известно колебание, студията спира снимките на филма с пророческо за Мерилин заглавие и практически уволнява актрисата. Не й се предлагат други роли – продуцентите се страхуват да я наемат, за да не изпадне в криза и да провали снимките.
Монро отново се връща към старите си занимания на модел. „Вог” поръчват на фотографа Берт Стерн да увековечи актрисата и той й прави 2 571 снимки! Те са отхвърлени от списанието като „прекалено откровени”.
Седмици след злолучната сесия, Асошиейтед Прес пуска кратко съобщение, чрез което осведомява милионите почитатели на Мерилин за нейното самоубийство. Около смъртта й съществуват редица въпросителни. През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. Говори се, че е започнала да води „мистериозния дневник с кожена корица” още докато е съжителствала с фотографа Милтън Грин. По време на разговори с приятели и любовници Кенеди е обсъждал политически проблеми и е обяснявал някои от правителствените решения. Директорът на ФБР Едгар Хувър нееднократно предупреждавал президента, че вилата в Санта-Моника, където Джон устройвал своите неформални срещи, се подслушва от мафията. Да не забравяме, че Мерилин поддържала връзка и със Синатра, всепризнат приятел на куп известни мафиоти. По-късно Кеннеди запознава Мерилин и със своя брат Роберт, заемащ по онова време поста Министър на правосъдието. Мерилин няма намерение да крие своите връзки със силните на деня, а залязващата й филмова кариера прави много вероятно твърдението, че актрисата е искала да публикува мемоари, или поне откъси от преживяното и записаното през годините. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и за политиката му като цяло. Ето защо има подозрение, че някой е помогнал на Мерилин да свърши със себе си. Дневникът мистериозно изчезва веднага след смъртта й.
Отива си една от първите мегазвезди, чийто живот се смалява с бързината на восъчна свещ, стопена от неконтролируемата сила на собствения си ярък, горещ пламък.
Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Бретуд Калифорния на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Има поне 4 версии за смъртта ѝ. Мнозина потвърждават, че амбициозната жена е била изпълнена с живот и планове за бъдещето, че е имала желание да стъпи отново на крака и да продължи кариерата си. Много е вероятно дивата да е прекалила случайно с дозата, но кой може да бъде сигурен, че някой от многобройните заинтересовани не е помогнал на депресираната и опасна поради психическата си нестабилност звезда да приключи със себе си? Самотна, нещастна и объркана, Мерилин напуска живота в унес, без дори да си дава сметка какво се случва с нея. Ролята на рицар в последвалите събития изпълнява отново Ди Маджо. Бейзболистът отказва да стисне ръката на президента Кенеди на някакво събитие, макар че Джон се ползва с голяма популярност. Ди Маджо се грижи за погребението, три пъти седмично оставя цветя на гроба на Мерилин в продължение на 20 години/!/, никога не се жени повторно и отказва да обсъжда връзката им в медиите.
|
17 Февруари 14, 23:03
|
|