| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 11:50 |
|
|
Код „Жълто”, или танцът на стихиите |
Код „Жълто”, или танцът на стихиите
Прииждането на Нил в Египет, мусоните, връхлитащи Индия, жежките лета и мразовитите зими...Хората винаги са били заинтересовани да получат точни данни за природните феномени.
Терминът метеорология е предложен от Аристотел, за да опише това, което по негово време се наричало най-общо „Науки за Земята”. През 350 г. пр. Хр. философът Теофраст пише "Знаците на времето", първата книга в Европа, съдържаща метериологични прогнози.
На 1 август 1861 в. ”Таймс” публикува първата научна прогноза за времето /честит юбилей на ”медийните метеоролози”/; през 20 век „сводки за климата” започват да се четат по радиото; но най-интересно развитие претърпява синоптичната прогноза в телевизията, заради появата на новия изразен елемент – движещия се образ.
Кой е първият синоптик на малкия екран? По въпроса няма единодушие; повечето изследователи споделят позицията на Музея за Телевизия и Радио в Ню Йорк, че палмата на първенството принадлежи на Джим Филдер. През 1940 година той представя прогноза за времето, излъчена по един експериментален телевизионен канал в Цинцинати. Британците претендират, че са започнали с ТВ прогнози за времето, още по-рано, през 1939 година /по Би Би Си/, но без водещ. През ноември 1947 година доктор Франсис Дейвис Доуниър има редовна рубрика за ТВ метеорологична прогноза във Фили. Следват го Луис Алън във Вашингтон /1948/, Харолд Тафт /1949/, Уоли Кинън /1953/. Първата нюйоркска прогноза за времето е представена от рисуваното същество Ууули Лебм, но животът на анимационния синоптик е кратък: конкуренцията на амбициозните същества от реалния свят го изпраща завинаги в депото на Музея. Клинт Йоул е пръв на национално ниво /по Ен Би Си/. Той работи в Чикаго от 1949 година и става известен като „Мистър прогноза”. Йоул използва в работата си практическите умения, които е придобил по време на Втората Световна война. В беседите пред малкия екран синоптикът си служи с карта, закупена в местен универсален магазин. Покрива я с плексиглас и рисува въздушните течения с черен маркер върху нея; когато в домакинствата навлиза цветната телевизия, около средата на 50-те години, Йоул прибавя към помощните средства от реквизита си червен и оранжев маркер.
Най-популярен сред ранните телевизионни синоптици става Хари Фолкман, който започва да се появява на екран в Оклахома през 1950 година, но остава в „бранша” много дълго време и дава редица интервюта, посветени на телевизионния си опит. Книгата на Гари Ингланд – „Прогнозирайки бурята”, изпълнена с анекдоти и вълнуващи истории, прави Фолкман още по-известен.
„Поласкан съм от страниците, които ми е посветил Ингланд. В началото на телевизионната си кариера работех в една местна кабеларка – бях едновременно, или последователно нещо средно между спортен коментатор, екранен рекламен специалист, домакин на няколко шоута, модел, режисьор на пулт и дори чистач на студиото. За първите месеци от работата си не получавах никакво заплащане, защото мениджърите твърдяха, че губели хиляди долари на ден. В края на март започнах до прибирам по $25 седмично. В края на 1951 бях поканен да се преместя в Дъбълю-Кей-Уай Ти Ви и да сменя техния синоптик, който бе получил повиквателна за Корейската война. Искаха да ми сменят името, защото всеки водещ при тях имал псевдоним. Отхвърлих предложението по няколко причини – жена ми не искаше да се мести от родната Тулса, пък и офертата не беше кой знае колко съблазнителна. През март 1952 получих второ обаждане от телевизията в Оклахома. Този път ми определяха възнаграждение от $100 седмично и бяха съгласни да запазя истинското си име. Приех. Още в края на първия месец след появата ми на екран се случиха две разтърсващи събития – земетресението в Оклахома и решението на моите началници да откраднат, или по-меко казано, да „заемат” прогнозата за предстоящото торнадо от местната метеорологична служба и да я излъчат по телевизията. Дотогава тревогата за очакваните природни катастрофи се държеше в тайна и се използваше само от военните бази. Смяташе се, че подобно съобщение може да предизвика паника сред населението. Набедиха мен да прочета предупреждението за опасността от торнадо в кадър – нали бях най-млад и зелен. Бързо информирах върховния бос П. А. Съг, че това е противозаконно и може да ни арестуват. Незабавната му реакция беше: „Може да арестуват мен, но не и теб, защото ти само изпълняваш моите заповеди.” Аз се подчиних. Истината е, че въпреки всички слухове за арести и наказания, срещу нас не беше предприето нищо, никой не заведе дело, не ни пипнаха с пръст и прашинка не падна от главите ни. С времето властите признаха, че от подобни съобщения има дори голяма полза. Все пак, искам да подчертая, че заслугата не е моя. В 55-годишната си кариера на синоптик съм правил много лудости, но първото съобщение за торнадо, излъчено по телевизията, макар и направено от мен, определено не беше моя идея. Прогнозирането на времето е като увлекателен сериал, който никога не свършва. Бурите се редуват със слънчеви дни, природата и хората се възраждат след най-тежките катастрофи, бедствията са повод за прояви на подлост и героизъм. Няма нищо по-увлекателно и красиво от циклите на умиращата и възраждащата се планета, от танца на стихиите. Прогнозата е жива метафора на нашия живот и на нашата човешка съдба. А аз се чувствам като неин наблюдател и глашатай.”
През 1959 година Фолкман се мести в Чикаго и 30 години продължава да прогнозира времето по телевизията. После работи във Фокс, но се появява с прогнози в кадър само през уикенда. Накрая се оттегля в Тулса, откъдето е започнал неговият професионален път.
Някои синоптици се превръщат в своеобразни знаменитости, а филми като „Гара за двама” или по-новият „Синоптичката”, засягат, /било със сарказъм, било със светло чувство за хумор/, различни аспекти от живота на телевизионерите-прогностици.
Своеобразният ТВ„жанр” има своята история и в България. На 4 май 1968 година Йордан Кънчев, началник на отдел „Прогнози” при управление „Хидрология и метеорология” към БАН, прави първата краткосрочна прогноза за времето в телевизионен ефир. Може да се каже, че рубриката е „връстница” на „ветерани” като „Панорама” и „Атлас”, на фестивала „Златната ракла”, на първия български мюзикъл “Човекът от Ламанча” и на „Мелодия на годината”. Поколенията от седемдесетте до деветдесетте години израснаха с циклоните и антициклоните, ниската и висока купеста облачност на Любка Кумчева и Минчо Празников. Днес висящите табла и пръскащите се прожектори са заменени в някои телевизии от плазмени сензорни екрани; различните карти там се менят само с едно докосване от страна на водещите; предвижданията, направени с помощта на спътници, са много по-точни; Минчо Празников вече не поздравява по грешка покойния Петър Младенов за Петровден, /вместо президента Петър Стоянов/, но живото присъствие, одухотвореното излъчване и чувството за хумор все още са най- интригуващото в личния почерк на водещите. Били те „тримата тенори”, чаровният и вечно усмихнат Емил Чолаков, или „сладките, секси и сладкодумни синоптички” от кабелните телевизии. Няма как, шоуто трябва да продължава, още повече, че съвременният човек има възможност да се осведомява допълнително за времето и от добрите специализирани сайтове в Интернет, да следи не само полета на птичките, но и придвижването на въздушните маси чрез спътникови снимки, да наднича в Google maр. Тези дни често може да чуете: „Синоптиците отново обявиха жълт предупредителен код за цялата страна.”
Това означава, че времето е потенциално опасно. Прогнозираните явления не са необичайни, но трябва да бъдем внимателни - да избягваме да стоим дълго на слънце и да поемаме повече течности. Добре е да бъдем подготвени, независимо дали ни предстои да почиваме, или да прибираме реколтата.
|
| 18 Януари 12, 11:50
|
|
