| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 18:39 |
|
|
„Светът е оцелял, защото мед е ял” |
„Светът е оцелял, защото мед е ял”, или тайните на мановия мед
Малко известен факт е, че основните количества от манов мед в света се произвеждат в България. Медът от мана е изключително полезен за здравето на хората, има висока електропроводимост, която доказва, че в него се съдържат много минерали.
Мановият мед е тъмен на цвят. Той не е нектарен. Произвежда се от листата и жълъда на дъба. Листните въшки и различни хоботници също подпомагат таинственото свещенодействие около създаването на екзотичната вкуснотия.
Мановият мед се получава при особено съчетание на климатични и географски фактори. Той иска влажност, но не прекалена, топло време и дъбови дървета. Липовите и боровите гори, кленът, върбата, смърча, елата, брястът, крушата, вишнята и др. също отделят мана, но мановият мед от дъб се цени най-много.
Манов мед може да бъде произвеждан и в други райони на България; ала Странджа е мястото, където щастливо се срещат всички необходими за преображението природни условия - големи масиви от дъб, /там те са три-четири вида/, морска влага в близост до планината, но без обилни валежи, относително по-топъл климат, но без екстремни температури и т.н. Технологично нещата стоят по следния начин – листната въшка дупчи зелената маса на дъба и оттам изтича сладък сок, който тя изяжда. Паразитите преработват от два до пет процента от това, което поемат, влагат в него ензими, повишават качеството на събирания от пчелите продукт. Тъй като въшката не може да погълне и усвои всичко, част от сока изтича по повърхността на листенцата. Ето защо такива дъбаци са лепкави на пипане, сякаш са покрити с нещо черно и лъскаво. Самите екскременти на листната въшка също са сладка течност, която се смесва с останалия сок по листата; пчелите събират и нея. Някога се чудехме, че пемоните в Амазония поглъщали като афродизиак и панацея определена част от сегментирани мравчени телца, потопени в сок от юка. Отдавна знаем, благодарение на Леви Строс и други антрополози, че всяка култура усвоява докрай ресурсите, дарени й от уникалната природната среда, в която тя се развива. Забележете само колко условия трябва да бъдат изпълнени, за да се произведе мановия мед; и как планината щедро ги предоставя: за да може трудолюбивата пчела да събира скъпоценен сок от дребни паразити и невинни растения, нужни са не само дъбове, въшки, топлина и спокойствие. Нужно е още нещо - трябва да има мъгла. Времето трябва да е влажно, за да се разтвори сладката мъзга по повърхнината на листната маса. Така се получават микроскопични капчици по ръбчетата на листенцата. Когато мъглата е по-„тежка”, капките сок също стават по-големи, падат от листото на земята и се похабяват. Затова, освен че трябва да я има, мъглата трябва да е и умерена! Рано сутрин между 10-ти - 15-ти юни и края на юли, пчелите излизат и събират скъпоценни капчици. През деня „магията” не се получава, защото от горещината сокът изсъхва. Високите температури и дъждовете също пречат на самоотвержените работнички да правят манов мед. В разгара на лятото пороите измиват маната от листата на дъба; когато вали дъжд, няма мана. Няма и условия за възпроизводство на листните въшки. Странджа е добър район за манов мед, защото там сухото време с умерена влажност се задържа за по-дълго. „Капризен продукт”, ще каже някой! Тук се крие причината мановият мед да се цени изключително много на европейския пазар.
Той е много полезен при заболявания на горните дихателни пътища, благодарение на факта, че съдържа повече микроелементи. Мановият мед е основно антианемично средство, стабилизира сърдечно-съдовата система и подпомага работата на кръвотворните органи черен дроб, далак и костен мозък. Може да се използва както за храна, така и лекарство. Съдържащите се в него микроелементи са полезни за имунната система.
Из Родопите и Странджа се носят легенди, че харамията Акчобан успял да опази вилаета си от потурчване в мрачните времена на робството с помощта на своите пчели и кошери, от които добивал превъзходен манов мед. Тенекии пътували регулярно до Цариград, Едирне и Гюмюрджина. Летописци записали в хрониките, че султаните поддържали сексуалната си мощ с кехлибарена течност от нашенско и затова си затваряли очите за прегрешенията на гяурите.
Всъщност медолечението е известно още от времето на Хипократ. В епохата преди Христа медът се описва като универсално средство за укрепване на организма. Според народната медицина, няма болест, която да не може да бъде изцерена с божествения дар на природата - рак, гастрит, постлъчеви интервенции, стомашно-чревни заболявания, невралгии, проблеми в горните и долните дихателни пътища, в сърдечносъдовата система, гинекологични аномалии и още какво ли не. “Човекът е оцелял, защото мед е ял!”, майтапят се познавачите. В тази шеговита сентенция се крие голяма доза истина. Хомо сапиенсът консумира амброзията отпреди 15 000 години. Ванга е казала, че „ако изчезнат пчелите, след година-две ще загинат и хората.” Освен всичко останало, медът се оказва чудесно средство за отслабване, лек срещу махмурлук, елексир за „палави нощи”. Похапването на мед е гаранция за дълголетие, красота и завидна памет. Медът е в състояние да консервира хранителни продукти в продължение на цели 10 години. Александър Македонски умира във Вавилон при последния си поход. За да пренесат тялото му в Александрия, поставят трупа му в ковчег, пълен с мед. Така го съхраняват като египетска мумия по време на дългото пътешествие.
Преди време учени от Сърбия излизат с предложение нашенският професор д-р Стоймир Младенов-Йовчовски, разработил цялостна система за лечение на множество болести с пчелни продукти, да бъде номиниран за Нобелова награда в областта на медицината.
Мановият мед не е какъв да е пчелен продукт. Той се отличава от нектарния не само по тъмния си цвят. По своя химичен състав маната е различна от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода, а основна част от нея са захарите; от тях най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата; но най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В мановия мед те са от 5 до 9 пъти повече.
Сладостта на мановия мед е почти същата като тази на нектарния. Понякога мановият мед има тръпчив, възгорчив вкус и своеобразен аромат. Практически наличието на манов мед в питите на пчелните гнезда се установява, като се разпечатат килийните и с клечка за зъби се направи опит да се извади от тях мед. Поради голямата си гъстота, мановият мед се точи на дълга тънка нишка, а при центрофугиране много по-трудно се изважда от питите. Друга особеност на мановия мед е, че той е по-хигроскопичен от нектарния. Поради това лесно поглъща околната влага и по повърхността си бързо се разрежда и прокисва.
Мановият мед не бива да се оставя неразреден за храна на пчелите по време на зимуването им, защото може да предизвика Манова токсикоза. Смята се, че причина за това са съдържащите се в него по-големи количества минерални вещества. Такъв мед може да се използва за ранно пролетно подхранване на гладни пчелни семейства, или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма. В някои страни той се цени по-високо от нектарния мед и има по-висока изкупна и продажна цена от него.
В отделни райони може да се получи смесен мед, в който да преобладава нектарът или маната. Това се случва в области, бедни на медоносна растителност; в тези участъци, през отделни периоди от годината, пчелите събират едновременно нектар и мана.
В момента у нас действа програма за изследване на най-ценните качества на мановия мед, с цел той да да бъде защитен и рекламиран на европейския пазар като един изключително ценен, типично български продукт.
|
| 13 Декември 10, 18:39
|
|
