| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 16:13 |
|
|
Животът почва на 60? |
Животът почва на 60?
Наскоро ми направи впечатление едно изказване на талантливата венецуелска актриса Даниелита Алварадо: „Изтръпвам при мисълта какво ме чака, когато навърша 40. Смятам да замина, може би за Испания, въобще за място, където има друго отношение към творците от по-старите поколения. Не искам да ми лепнат вечния етикет „лелята на някого”, „преданата домашна помощница”, или „третата жена от квартала”. Живее ми се в общество, където хората не се интересуват на колко години е главният изпълнител, стига да играе добре. Стига новелата да бъде забавна и мъдра и в нея да се разказва за неща, които интересуват зрителя. Спомняте ли си Мона от „Кой е шефът тук?”? Една жена, изпълнена с жизненост и оптимизъм, изиграна прекрасно от Катрин Хелмонд. У дома с нетърпение очаквахме появата й на малкия екран, ден след ден. Какво пречи и в нашите теленовели да има подобни образи? Защо никой не се сеща да направи сериал с главни герои само от третата възраст? Имам приятел, социален работник; той ми е разказвал потресаващи неща за старческите приюти: били пълни с влюбени двойки, открили най-после, че единствено обичта си струва. Естествено, той не си затваря очите за реалността; казвал ми е, че е виждал синовна неблагодарност, стигаща до нехайство. Нагледал се бил на трагедии - забрава, бездни от самота, разруха; но видял и прояви на трогателна взаимопомощ. Това не е ли достатъчно като повод за нашите сценаристи? Или тематиката не им се струва достатъчно актуална?”
Тревогите на Даниела Алварадо не са изключение, те изразяват общото мнение. Труман Капоти, който е познавал отлично Холивуд, не случайно твърди, че богинята на този измислен свят е младостта и че наплашените поклонници ежедневно принасят в жертва пред нейния олтар голяма част от времето и парите си. Въпреки това, Даниела е права само донякъде. Телевизионните канали все по-често се обръщат към темата за старите хора, а оттам и към изпълнители от третата възраст, които могат да пресъздадат техните роли.
Наскоро в някакъв форум един от събеседниците се шегуваше, че „май повечето от участниците в „Аз съм твоята господарка” /”Soy tu dueña”/ са над 60-годишни”. В новелата наистина са преплетени историите на леля Исабел /Силвиа Пинал/, Дон Ернесто /Хулио Алеман/, Федерико Монтесинос /Ерик дел Кастийо/, Леонор /Жаклин Андере/, Росендо Гавилан /Серхио Гойри/ и Нана Бенита /Ана Мартин/. В сериала доня Исабел е красива и знатна вдовица, която се придържа към общоприетото. В мексиканското общество това означава консерватизъм, религиозност, сдържаност, благотворителност. През целия си живот тя е обичала Федерико, но той се оженил за Леонор. Исабел пък се омъжила за човек, който я карал да страда. В новелата благородният, преуспяващ адвокат Ернесто идва чак от Мексико сити, за да бъде до самотната Исабел, но любовта на дамата принадлежи на сеньор Монтесинос; тя дори не си дава сметка за чувствата на дон Ернесто. Властната и лицемерна съпруга на Федерико, Леонор, интуитивно се досеща за нестихналите чувства между нейния мъж и леля Исабел. Притаената им страст ужасно я дразни. В същото време, тя като че ли не е безразлична към Росендо, влюбеният в младата Валентина грубиян. Встрани от сложните любовни интриги протича единствено сюжетната линия, свързана с преданата бавачка Нана Бенита. Правдоподобни, или не, страстите на „жените в неопределена възраст” и на „есенните кавалери” позволяват на актьорите да разгърнат своя талант. Изправени пред значими творчески задачи, те разцъфтяват; често превъзходните им изпълнения засенчват по-малко опитните, както и не дотам надарените млади звезди.
Всички знаем за перипетиите на Сидиня /Ева Тодор/ и Кадоре /Елиас Глейзер/ в „Индия, любовна история” /”Сaminho das indias”/. В младостта си влюбените така и не успяват да реализират своята връзка. Кадоре дори тръгва да се жени за друга жена; но от известно време той отново се опитва да спечели Сидиня; даже се гласи да поиска ръката й, независимо от съпротивата на консервативното си семейство.
В по-малко познатите бразилски новели често се срещат герои от третата възраст: Леополдо /Освалдо Лосада/ и Флора /Кармен Силва/ в „Страстни жени” /”Mujeres Apasionadas” (2003)/ надживяват заедно тормоза, приминен от тяхната внучка и дори успяват да празнуват годишнината от сватбата си в края на сериала.
Ирене /Глория Менесес/ и Копола /Тарсисио Мейра/ в „Любимката” /”La Favorita”, 2008/ са били гаджета в младостта си. После се женят за различни партньори; преживяват хиляди перипетии и накрая отново се събират. Както често става, реалността и в този случай е много по-вълнуваща от най-голямата измислица. В истинския живот Глория и Тарсисио са съпрузи повече от 45 години и са един от най-солидните бракове, не само сред актьорите в бразилската телевизия.
Любовта между „обрулените от градушките на живота” 50-60 годишни герои, които искат да останат „романтици до гроб”, е силно застъпена и в новелата „Огън в кръвта”, чрез красивия романс между Дон Агустин /Хоакин Кордеро/ и Санта /Силвия Пинал/. Хоакин Кордеро успява да пресъздаде изключително талантливо характера на един забавен старец, който иска да живее на 100% до деня на смъртта си. Пълен с оптимизъм, напук на семейните проблеми и своята инвалидност, дон Агустин демонстрира, че „младостта се носи в сърцето”. Посланието му кънти и досега в мрачните старчески домове в Мексико.
В новелите все повече се включват възрастови зони, които преди едно две десетилетия са били „табу” за продуцентите. „Чувствителната душа на героите няма възраст”, усмихва се лукаво Глория Перес. Така излиза. „Всичко е любов” за латиноамериканските телевизионни сценаристи от началото на 21 век: от ученическите бунтарски увлечения на „Непокорните”/”Rebelde”/ до емоционалните урагани, връхлитащи техните майки в „Търси се мъжът”/”Se busca el hombre”/; от „Сеньора Исабела”/1993/ до „Виктория”/2007, колумбийският римейк на същата новела/. Изпълнителката на главната роля във „Виктория”, Виктория Руфо, казва: „Около четиридесетте...Както е известно, това е най-подходящата вързаст, за да бъде изживяна една наистина романтична екранна любов.”
Границата се качва все по-нагоре. В „Огън в кръвта” /”Fuego En La Sangre”/ половината от проблемите на Елизондо се дължат на неуравновесените хормони на мърморещата му майка Габриела /Диана Брачо/. Същото е положението и с любовните неволи на Констансио /Сесар Евора/ и Лусиана /Лаура Флорес/, застаряващите герои от „По дяволите красавците” /”Al Diablo Con Los Guapos”/. От друга страна, много новели показват семейни двойки, чията обич и уважение не са се изгубили през годините на съвместен живот. Такъв е случаят с Патрисио /Рикардо Блуме/ и Сесилия /Елена Рохо/ в Единствено ти (Cuidado con el ángel).
В новелите вече има място и за Интернет романсите на „старото” поколение. В „Скъпа неприятелко” /”Querida Enemiga”/ дон Торибио /Хектор Ортега/, бащата на главния герой, е чувствителен психотерапевт, който дава мъдри съвети на децата си, на пациентите и на своята внучка-тийнейджърка. Но не успява да се предпази от интернетни „афери” с абсолютно неподходящи жени, готови да го шантажират по най-долнопробен начин. Разбира се, в сериала благородството на наивния дон Торибио е възнаградено чрез връзката му с Барбара /Лус Мария Херес/. Тя е влюбена в него и за капак е с около 10-15 години по-млада.
Още по-тежък е случаят в новелата „Желязна душа” /”Alma De Hierro”/, където Хуан Антонио Иеро /Алехандро Камачо/ има проблеми не само с непокорните си синове и с изневерите – въображаеми и истински – на жена си. Той трябва да се примири и със сантименталния живот на своя баща, дон Игнасио /Рафаел Инклан/. Възрастният човек решава да излезе от килера на спомените, където мухлясва. Той настоява да изживее своя гей роман, за ужас на шокирания си наследник..
В друга новела, доня Исабел Контрерас /Силвия Марискал/ е достатъчно широко скроена, за да си даде сметка, че „Глупачките не отиват на небето”/„Las Tontas No Van Al Cielo”/. Тя предпочита пълноценния живот, макар че домашният управител и собственият й син очакват възрастната дама да излиза от стаята, само когато трябва да поиграе с внуците си. Комедията е построена върху жизнената философия, че „животът започва на 60”. Доня Исабел със сигурност би се наредила сред приятните жени, според определението на Труман Капоти. А те са онези, които успяват да „запазят своя стил, прилична външност, здрав разум и чувство за хумор, когато изгубят младежкия си чар”.
Примерите показват, че латиноамериканските автори на телевизионни сериали все повече включват сюжети с герои от третата възраст в своите сценарии, но трудно могат да се откъснат от традицията на „розовите новели”, в която героите – млади или стари /често окарикатурени/, се въртят все около идеята „любви все возрасты покорны”. Вдовци, разведени, или стари моми и ергени, мнозина от персонажите се събират за съвместен живот, след като обществото ги е натикало в някой ъгъл. Дали, обаче, авторите не подценяват своята публика, която би искала да чуе не точно сватбения марш, изпълнен в чест на третия, или четвърти брак на „порасналите момичета и момчета”?... Като че ли все още предстои да бъдат написани правдивите истории за суровите уроци на третата възраст, за непреклонния дух и трудната борба на човека с демоните на страха. За зимата на живота, където споделената самота и кротката нежност са „зеленото стръкче на нажеждата”.
|
| 15 Октомври 11, 16:13
|
|
