| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 19:37 |
|
|
Алигаторовата круша – универсалният плод |
Алигаторовата круша – универсалният плод
Авокадо-то е способно на чудеса. То лекува. То храни. Освен всичко останало, то е виновно и за кривите човки на папагалите. Поне така твърдят ивдианските митове. Защо ли? Някога семейство папагали побягнали от пожар, а когато се завърнали по напуснатите места, нямало много неща за ядене. Само месестите плодове на авокадото висели по дърветата. Едно малко папагалче, водено от глад и любопитство, доближило оцелялото растение и започнало да кълве меката кора на крушовидните плодове. „Ох, боли”, реагирало авокадото, но папагалчето решило, че само така му се е счуло, защото „дърветата не говорят”. Отново се разнесъл предупредителният вопъл на плода, надупчен от нахалната птица: „Внимавай, защото в центъра се намира сърцето ми, което е кръгло”. Но наглото папагалче не престанало, докато не ударило с човката си на камък. Семката в средата на авокадото наистина е голяма и твърда. Оттогава папагалите имат криви клюнове. Понеже всеки мит съдържа полезни знания, този навярно е послание към припрените лакомници, гласящо, че „даровете на родната земя трябва добре да се познават и не бива да се разхищават”. И не само това, разбира се.
Що се отнася до материалната страна на нещата, тя е надлежно описана от ботаниците: авокадото e растение от семейство лаврови. Произхожда от Централна Америка и е било познато на ацтеките и маите още преди 8000 години. То произхожда от южно Мексико, но се отглежда от Рио Гранде до централно Перу. Авокадото е плод /отнася се към същата група растения, където са дафиновото, камфоровото и канеленото дърво/. На вкус то наподобява зеленчук, а по хранителни качества прилича на ядка. „Агуакате” или „алигаторова круша”, както му казват понякога, авокадото предизвиква противоречиви усещания сред хората. Дегустиралите плода или започват да го обожават, или отказват да го консумират. Какво да се прави, „вкусът не зачита приятелства”.
Названието ахуакатл(ahuacatl) идва от езика нахуатъл. Оттам се използва и производното агуакате, а също - опростеното „авокадо”. В превод „ахуакатл” означава тестис. Навярно древните жители на Мексико са кръстили плода така, поради очевидната му прилика с анатомичния орган. През 17 век дървото е пренесено в Европа от испанските флотилии, а през 19 век е разпространено в Азия, Африка и Австралия.
Днес най-големите производители на авокадо са Мексико, Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия. Обширни плантации с авокадо има и в Европа - в Испания и на Корсика.
На вид агуакатето е дебело, вечнозелено дърво, което произвежда много листа в началото на пролетта. Присадените растения обикновено раждат плодове в рамките на една до две години, което е нищо в сравнение с необходимите от 8 до 20 години за възпроизводството на разсада. Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 м. Цветовете на авокадото се появяват през януари – март, като крайните съцветия съдържат от 200 до 300 малки жълто-зелени цветчета. Всяко съцветие произвежда само от един до три плода.
Плодът обикновено тежи около 150-250 г, но има и сортове с по-едри плодове (до 1 кг); съществуват и миниатюрни разновидности. Цветът на агуакатето е зелен или кафяво-зелен. Вътрешността съдържа една семка, но тя често се бърка с костилка, поради значителната й големина. Плодът узрява едва след като бъде откъснат от дървото. Той трябва да се прибере, докато е още зелен и твърд, а после да се остави на сухо, проветриво и тъмно място. В днешно време домакините често го увиват дори във вестник, за да ускорят узряването. Авокадото не се подлага на термична обработка, защото започва да гори. Познати са над 500 вида, от тях най-разпространени са: Гватемалски, Мексикански и Западноиндийски. Хибридни форми съществуват и при трите вида. Мексиканските видове са свикнали да растат по сухи, субтропични плата и процъфтяват при средиземноморски климат. Те издаржат на по-ниски темперетури при складирене (4-6°C).
Авокадото има нужда от защита при силни ветрове, които могат да счупят лесно клоните на плодното дърво. То не може да оцелее и в почва с лоша дренажна система. Дърветата растат добре по склонове на хълм и никога не трябва да бъдат засаждани в корито на поточе. Те са толерантни на киселинна или алкална почва. Времето за добиване на реколтата при авокадото зависи от сорта. Търговските стандарти изискват плодовете да достигнат 8% съдържание на масло преди прибирането на реколтата.
Мексиканските видове узряват за период от 6 до 8 месеца след цъфтежа, докато Гватемалските видове обикновено се берат след 12, до 18 месеца.
Защо авокадото заслужава място в хранителното ни меню? Съдържанието на масло в агуакатето е на второ място след маслините, а понякога дори и в по-голямо количество. Биохимичният състав на плода дава достатъчно протеини, за да замести напълно месото и сиренето в ежедневното хранене! Авокадото е изключително богато на витамин К, то е добър източник на А, C, D, Е и витамини от групата В. Агуакатето съдържа голямо количество минерали, най-вече калий, цинк, мед, магнезий и желязо. Маслото му е с много високо качество и се използва широко в козметиката.
Клинични проучвания показват, че маслото на алигаторовата круша може да намали нивото на лошия холестерол в кръвта. Семената и екстрактите от листата на авокадото се използват с различно медицинско предназначение, включително и за лечение на диария, дизентерия, като антибиотик. Консумацията на продукта спомага за нормализиране на кръвното налягане. Авокадото намалява риска от сърдечносъдови, ракови, очни, чернодробни, жлъчни и бъбречни заболявания; предпазва от язва, гастрит, анемия и захарен диабет, укрепва имунната и стабилизира нервната система, ускорява метаболизма, подобрява храносмилането.
Включването му в диетата прави хранителното меню по-балансирано и здравословно. Мексиканците наричат авокадото „жива лаборатория”. В тяхната кухня ястията с агуакате са силно застъпени; потомците на ацтеките и маите имат рецепти за приготовление на предястия, студени супи, салати, основни ястия, сосове и десерти от авокадо. На особена почит са ладийките от авокадо, напълнени със скариди и чеснов сос. Продът трябва да е добре узрял, за да е вкусен. За да проверите, притиснете леко агуакатето; то не бива да е твърдо, а еластично. Кората трябва да е плътна, без петна и вдлъбнатини.
Непременно опитайте прочутия сос гуакамоле, чиято основна съставка е именно авокадото. Няколко трика – модерните мексикански домакини продължават да белят плода на ръка и не прибягват до нож, а до дървена лъжица, за да отстранят семката, или да го намачкат. Твърдят, че така вкусът на агуакатето се запазва по-добре. За да запазят по-дълго време светлозеления цвят на пюрето, те оставят семката в него. Изваждат я в последния момент, преди сервиране на гуакамолето.
Ето една рецепта за гуакамоле:
Необходими продукти:
1 - 2 авокадо
1 домат
лук
чесън
люта чушка(халапинъо)
сока от един лайм
кориандър листа
Приготовление: Намачкваме авокадото, другите съставки нарязваме на ситно и разбъркваме. /Ако не обичате кориандър, може да го замените с магданоз./
Още една рецепта с авокадо:
Студена супа от тиквички и агуакате
Необходими продукти:
авокадо - 1 брой
тиквички - 2 броя
кисело мляко - 1/2 кофичка нискомаслено
бульон - 1 зеленчуков
кориандър - 1/2 ч.л. смлян
лимонов сок - от половин лимон
магданоз
сол - на вкус
Приготвяне: Сложете едро нарязаните тиквички и бульона да се сварят за 10 минути.
Разполовете авокадото и отстранете семката. Издълбайте вътрешността му и я сложете в блендер, заедно с киселото мляко, сварените тиквички, част от бульона, кориандъра, сока от лимона и магданоза.
Всичко това разбийте на меко пюре. Получената смес излейте в тенджерата с останалия хладен бульон, разбъркайте добре. Подправете с копър и смлени сурови бадеми преди да поднесете супата.
|
| 21 Юли 11, 19:37
|
|
