marteniza.dir.bg

 

Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана
Още публикации
Фото Галерия
Интервюта
Лични файлове
Връзки
За старите приятели
За Мен + Под псевдоним

БЛОГ АРХИВ
«« април 2024 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30          



Глогът на Марион Колева - Стихове, повести, разкази, материали и всякакъв друг сбирщайн 2007-2012 включително Моля не пишете коментари тук, опцията е деактивирана 15:08
« Обратно
Перлата на Адриатика
Заедно с Амстердам и Венеция, Дубровник е включен в списъка на ЮНЕСКО като един от „най-красивите градовете от ренесансова Европа” и пак от ЮНЕСКО е определен като „световно наследство”.
Дубровник (на латински Рагуза) е основан при сливането на два града — Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат) и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм. Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е съграден отново след земетресението от 1667 г. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.
Дубровник е град с древна история. Той се намира в най-южната част на Хърватска, на самия край на едноименния провлак. Днес селището е световноизвестен туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания. Наричан е „Перлата на Адриатика“, а писатели от ранга на Бърнард Шоу са били поразени от голямата му красота. «Ако искате да видите рая на земята, елате в Дубровник», възкликва драматургът при посещението си през далечната 1929 година.
Старото ядро на Дубровник представлява важна страница от историята на града, тъй като е съхранило през вековете характерните особености на урбанизирания център, заобиколен отвсякъде с укрепени стени и кули. Тук следите от живот водят началото си от времето на илирите, а археологическите разкопки потвърждават съществуването на малко селище от елинистичната епоха, възникнало през VII в. на върха на каменната скала като средище на византийския каструм. Това селище се разширява на север и изток, образувайки шест секстерия, a през ХIII в. периметърът му е укрепен от мощни отбранителни стени, дълги почти два километра. Като част от отбранителните съоръжения, през ХVII в. Към тях са добавени кули, ровове и бойници, както и вериги, пазещи входа на градското пристанище.
Още през 1272 г. с градски устав дубровничани приемат точни разпоредби за развитието на града, основаващи се на висока рационалност в оползотворяването на пространството и прецизно планиране на градската структура. Така планираното строителство е завършено преди края на ХV в.
През ХIII в. дубровничаните получават от цар Иван Асен II привилегията да търгуват свободно. Оттук водят началото си специалните вековни връзки между дубровничани и българи. По време на турското владичество, като вещи дипломати, жителите на Дубровник успяват да си издействат от Цариград специален статут за свободно придвижване и дейност, така че често са единствената не само търговска, но и духовна връзка на империята с Европа. От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.
Градът има Kатедрала още през ранното Средновековие, както и Доминикански и Францискански манастир, девет женски манастира, 20 по-големи и по-малки църкви. Дворецът "Спонза", палатата на ректорите също са задължителни дестинации за посетителите на Дубровник. В Стария град е най-старата синагога в Европа. В източния край на площад “Лужа” пък се издига Колоната на Роланд, символизираща независимостта и свободолюбието на града-държава. Точно тук градският глашатай някога оповестявал на народа решенията на Сената, а при тържествени случаи се издигал флагът на републиката. Колоната напомня едно легендарно събитие от ІХ в. Тогава в Дубровник пристигнал със силна флота храбрият Роланд, племенник на Карл Велики, за да спаси града от сарацините. Край нея е църквата “Св. Биаджо”, който е покровител на града. Още в средновековен Дубровник е била изградена високо развита инфраструктура и здравна система. Той е имал водопровод и канализация, складове за жито в местността Рупи, карантинна и здравна служба, аптеки (най-старата аптека в Европа, превърната днес в туристическа атракция, още действа), болници и дори сиропиталище. През 1667 г. става земетресение, което унищожава големи части от града, но на тяхно място възникват нови сгради в бароков стил. Те обогатяват и разнообразяват красивия градски пейзаж на Дубровник.
Във времето от 14 век до 1808 г. Дубровник е управляван като свободна държава с име Рагузка република. Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.
Градът е управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета, които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на 15 век, защото ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред.
Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през 1806. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.
През 1815, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.
Въпреки столетията, различните съдби и разнообразния бит, Дубровник остава общо взето недокоснат до есента на 1991 г., когато артилерийските нападения на черногорските и сръбските части на Югославската народна армия го правят на решето. Градът понася тежки поражения, като не го спасява и фактът, че от 1979 г. е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСKО. Раните се виждат и днес и не са забравени, но обновеният в рекордни срокове град отново засиява пред многобройните туристи, сред които все повече изпъкват известни имена, от владетели и принцеси, принадлежащи към европейските аристократични дворове, до мултимилионери и холивудски звезди, които идват на Адриатическо море с яхтите си.
В миналото градът е един от важните центрове на развитие на хърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени.
Днес Дубровник представлява уникална симбиоза от различни архитектурни стилове - романски, готически, ренесансов, бароков. Стръмните тесни улички обхващат като мрежа целия град и водят към старите крепостни стени и прекрасните сини води на Адриатика. Тук се преплитат две култури – византийска и венецианска, и две стихии – славянска и латинска. Градът е като исторически музей на открито, в който обаче кипи нестихващ живот.
Ако посетите Дубровник през лятото, задължително присъствайте на Летния фестивал, който включва множество концерти, шоу програми и народни танци. Ако е възможно, посетете селцата и островите наоколо. Там ще намерите автентичността и духа на старите времена.
Всяка година голям поток от туристи пристига точно за времето на тържествата, защото всички искат да присъстват на уникалната церемония, с която “ключът на Града се предава на артистите”. Ритуалът по традиция се ръководи от най-добрите хърватски театрални режисьори. През неповторимата нощ главната улица “Страдун” сияе от факлите, а всяко сокаче и площадче буквално кипят до сутринта. Дубровник не спи, всяка градинка, кула, атриум в ренесансовите дворци, дори и малките градски пристани се превръщат в театрални или музикални сцени. Децата влизат безплатно на повечето представления, катерят се по камъните, често повтарят познатите реплики, закачат се с артистите и публиката. След края на представленията и концертите, някъде след полунощ, по улиците, най-често спонтанно, тихо напяват дубровнишките трубадури в съпровод на китара или мандолина, сътворявайки ренесансовата звукова картина на този град-скулптура.
В спомените на хората, които десетилетия наред посещават Дубровник, остават незабравимите постановки на “Хамлет” на кулата Ловренц, за която някои световни театрални авторитети твърдят, че е едно от най-красивите естествени пространства за постановка на Шекспирова драма.

Ако историите от миналото и културата не са областите, които ви вълнуват, то Дубровник ви предлага също невероятни плажове и много красива природа. Там имате възможност да се отпуснете и да бъдете галени от слънчевите лъчи или да възхищавате на природа в града. Хората в Дубровник са много топли и гостоприемни, а кухнята, която се предлага на това прекрасно място е изключително вкусна. Градът е приготвил за всекиго по нещо.


25 Април 11, 15:08   

0.1204